Ходя, набюдавам и говоря с хората.
Забелязвам...
Всеки е със собствената си история. Всеки със собствените си болки, оправдания и версия защо и как животът го е направил такъв, какъвто е днес.
Интересното е, че звучи логично. За всеки един от тях. За всеки от нас.
И въпреки това, всеки един от нас знае каква отрова неусетно се е натрупала в душата му и се е превърнала в неизменна част от него. В буреносен облак в душата, който спотаен, дебне удобен момент да изсипе отровните си капки. И не се чувстваме добре в собствените си кожи. Да, имаме обяснение откъде, как и защо е там. И то достоверно такова за пред другите, но все пак, резултатът не ни удовлетворява, защото е там, вътре в нас, а себе си трудно можем да излъжем задълго. Как да го измием, изрежем или да забравим за него? С какъв инструмент да го отстраним?
Да бъдем различни и по-добри. Промяната не настъпва на 31.12 в 00:00 часа. Настъпва, когато сме готови за нея. Когато срещнем подходящите хора, когато сме в подходящи условия, когато сме достигнали преломен момент в собственото си развитие и живот, когато Е ВРЕМЕ.
Кога е времето ще попитате, нали?
Не знам. Но знам едно - всяко нещо е с времето си. Стараем се всичко да отброяваме в часове, години, пари, придобивки, но това не е клише, това е доказана, през вековете, истина че най-ценното не може да бъде измерено. Щастие не можеш да мериш по скала. Здравето не се измерва. Или е да, или е не. Или го има, или го няма.
Любов...можеш, но не бива, тя не се измерва или сравнява. Казвайки го, обаче, самата аз измервам несъзнателно, дори понякога съвсем съзнателно. А това е в такова противоречие с любовта такава, каквато е. В противоречие с нейния смисъл и идея.
Как може да сравняваш една любов с друга?
Майчина с бащина?
Любовта към приятел и партньор?
Любовта на майка към дете и на дете към майка?
Възможно ли е?! Не и не е редно.
Всеки човек в живота ти заслужава твоята любов, но тя е различна, спрямо човека, спрямо връзката помежду ви, спрямо резултата на двата ви свята, слети в един.
Новата година сама по себе си не променя нищо и не е никакво ново начало, но е своеобразен стимул и личен мотиватор за промяна, ако усещаме порив, че имаме нуждата от такава. Това усещане не идва от връзка, хора или обстоятелства. Идва от нуждата НИЕ да се променим. Дошло е нашето време да тръгнем в някаква посока и проривът, във вид на психологически натиск, е нашият сигурен сигнал за промяна, за равносметка и преоценка не на друго, а на нас самите през изминалите години. Къде сме били, къде сме сега и къде скаме да бъдем.
Промяната настъпва с новия етап от живота на всеки един от нас, а това може да се случи и на 7 февруари, на 21ви март или на 26ти ноември както в 9 сутринта, така в 12 вечерта или след полунощ по някое време.
Пожелавайки на вас, ще пожелая и на себе си! Приятели, не бързайте!
Оставете обратното броене в старата година. Наслаждавайте се на дните си, на здравето, с което сте благословени, на любовта, която ви заобикаля в нейните различни форми и нюанси.
Пожелавам ви достатъчно ВРЕМЕ, за да спрете да бързате.
Пожелавам ви свободна душа, чисто сърце и очи, които да виждат всичко, за да оценяват, но и същевременно да се спират само на красивите картини от живота!!!
ПОЖЕЛАВАМ мир, любов и топлина в душите! Време, спокойствие, уют и разбирателство в домовете!!!
Иванна с любов!
31.12.2019 в 00:00 часа
06.01.2019
Блог Постове