Да гледаш отвисоко, или иначе казано над нещата, невинаги е лесно.
Съгласни сте, нали?
Да отидеш на място, което те кара да погледнеш отгоре, често те провокира да се замислиш за всичко дребно и незначително отдолу и... да го забравиш.
Колко красива гледка се открива пред теб, пред погледа и пред душата ти. Да погледнеш цялата картина без излишните детайли от нея.
Помага на ума да се оттърси, а на душата да се окрили. Да чуе АЗ-ът си и да заглуши разсейващия (често и така дразнещ) шум около нея.
Колкото повече гледаш водата, гората, птичките, тревата, толкова по-ясно виждаш обектите на своята картина в нейната цялост, но не и техните детайлчета в частност.
И в този ред на мисли, предизвикателство се открива пред всеки от нас...
Ако сте от онези хора, които имат набито око, вкопчват се в детайлите - отидете на високо и забележете кой детайл е важен за Вашата картина и кой детайл изисква неимоверни усилия за незначителен резултат.
Последните трябва да оставите настрана, за да имате достатъчно сили, които да вложите за онези - значимите.
Ако сте от хората, които следват общата картина, замислете се кои детайли я правят така богата, цветна и красива като цяло, такава, каквато Вие искате да я виждате, именно някои детайли, и не ги подценявайте.
Ако искате гората зелена и цветна, я поливайте , косете, засаждайте разнообразни цветчета и за всеки клас растения се грижете, според индивидуалните им нужди.
Ако искате водата чиста, прозрачна, огледална - не допускайте замърсители в нея.
Ако искате ята птички свободно да се реят из небето - подсигурявайте благоприятна природа и условия за тяхното оцеляване.
Предизвикателство ли казах?
Имах предвид безпристрастен, задоволителен и красив поглед ОТГОРЕ на нещата и чрез Природата Майка да пресъздадеш живота в главата и душата си.
Да гледаш отвисоко, или иначе казано над нещата, невинаги е лесно, но е така освобождаващо, нали?
Иванна с любов!