Споделяла съм, че един от моите начини за презареждане са красивите гледки. Споделих ви също, че челно място сред тях заема любимото синьо - безспорен факт. Синьо море, синьо небе, любимите сини очи, морско да ми е.
Споменах, че непосредствено след него седи и успокояващото зелено.
Трябва да призная, че природата е нещо, което аз за себе си едва наскоро преоткрих. Красивите гледки бледнееха пред неприятното усещане да “катериш”, за да стигнеш до тях и успиваха моето желание, някак предварително се убиваше удоволствието, което се предполагаше, че трябва да ме мотивира. Не можех да прозра отвъд “тормоза” да си физически скапан, но да се водиш отпочинал. На моменти ми звучеше толкова невъзможно, че дори лицемерно.
Все още “катеренето” и трудните планински маршрути или километричните преходи не са ми на сърце. Физическото изтощение обезсмисля моята нужда от презареждане. За мен физическото и емоционалното трябва да са в баланс, синхронизирани, а не правопропоционални. Не твърдя, че е невъзможно, споделям какво значи за мен да се презаредя тялом и духом.
За някои тази физическа умора е сладка, за мен - не е и вероятно никога няма да бъде. НО... бях крайна и жестока в отхвърлянето на природата и нейните богатства на база неподходящи преживявания, хора, ситуации. Тоест, на база своя емоционален багаж(дори страх), на база емоционална памет и история, аз несъзнателно обвинявах природата и тя плащаше цената на моето огорчение. Без вина - виновна беше...
Наскоро, обаче, почерпих много вдъхновение от красиви снимки на спиращи дъха гледки, обекти, които ако не отидеш с очите си да видиш и с краката си да посетиш си е истинска загуба, че дори срам, лишение за теб самия, не за някого другиго.
Това (и приятната компания, разбира се) ме мотивира да започна малко по малко да преоткривам красотата на природата и да се свържа с нея на нова сметка. Да дам шанс на нея, а и да дам втори шанс на себе си.
Речено - сторено. В период от два месеца, посетих 6,7 райски кътчета и природни гледки, които наистина трябва да видим с очите си, но по-важното е да ги “видим” със сърцето си. Така направих и аз, успях. Не бяха километрични преходи, но бяха едно прекрасно начало за нас. За мен и нея - ПРИРОДАТА.
П.С. Ако и вие сте в подобно преоткриване с природата и в схватка с трудния път до нейните красоти, пишете ми, ще ви споделя местата, които не изискват неимуверни усилия да стигнете до тях, но определено са ударна доза красота и вълшебство!
Иванна с любов!
Да преоткриеш красотата...
27.07.2018
Блог Постове