Всеки от нас е усещал вдъхновението, добротата, любовта и слънцето в душата си в мигове на върховно щастие, на душевен мир и хармония.
Колко от нас, обаче, са успявали да овладеят хаоса, да разсеят мъглата в душите си, когато такава удобно се е настанила?
Колко от нас са усещали задушаващата й, тръшваща сила?
Макар мъглата да не се слави като "силово" явление, ние добре знаем колко силно и коварно тя притиска виковете на душата, докато я обгръща изцяло и се настанява трайно в сърцевината й.
Бавно, но сигурно "замъглява" цветната ни картина, която толкова дълго и собственоръчно сме рисували минутка по минутка, час по час, ден подир ден, година след година, придавайки й цвят по цвят, за да бъде по-богата, пъстра и цветна.
Тогава, когато мъглата обгърне душата, тя посивява, виковете отекват все по-слабо и по-слабо, докато напълно заглъхнат.
Звучи като да е спокойно сега, нали?
А, всъщност, е толкова зловещо.
Зловещо е да не чуваш душата си, зловещо е мъгла да я е задушила, зловещи са зелените щрихи, които преди са били част от една слънчева и цветна душевна картина, а сега само загатват какво е било...
Мъглата е зловеща. И не само по филмите.
Какво да направим, за да не допускаме мъглата да превземе душите ни... не винаги можем да знаем, а дори и да знаем, да го приложим.
Съвети и практики много, но...
Какво значение има като такива състояния са факт при всеки един от нас без значение кой - какви съвети дава, следва или получава...
Същинският въпрос е как да я прогоним, когато вече е факт.
Отговорът, вярвам, е само един...
с ЛЮБОВ!
Иванна с любов!
Мъглата в душата...
21.07.2018
Блог Постове