Приятели, всеки от нас се е чувствал изстискан от своето ежедневие. Независимо от опитите ни да избягваме повтаряемостта всеки ден, неминуемо попадаме в нейния капан. От понеделник до петък (или в зависимост от графика ви на работа/учене/домашни задължения), дори когато има фрагменти на разнообразие, ежедневния “стълб” остава един и същ.
Всяка сутрин, всеки ден.
Не знам за вас, но мен повтаряемостта ме изсмуква във всяко отношение. Пренасищам се във всеки аспект на живота си, когато попадна в центрофугата на битовизма.
Колкото и упорито да бягам и да търся своите начини на презареждане - това е неизбежно.
Много хора не обичат да излизат от зоната си на комфорт, аз включително изпитвам неудобство, но веднъж попаднал в тази “зона”, всеки от нас застива и се обрича на нея. Колкото повече време минава, толкова по-трудно ти е да “тръгнеш” в посока извън нея. Но не това за мен е спокойствие. Това е по-близо до емоционална, бавна смърт.
И точно тук... винаги настъпва момент, в който “да тръгна”, “да го направя”. Не е насила, не е престорено, а е просто необходимост от нещо ново и различно. Никога не знам кога ще настъпи този момент, но колкото и плашещо да ви звучи, е същевременно толкова и вълнуващо.
Ние, хората, често бъркаме зоната си на комфорт със спокойствие. За много от нас това далеч не е така. Спокойствие, навик, примирение са много близки думи, що се отнася до живота, а всъщност са толкова различни по значение именно там.
Спокойствието е нещото в душата, то не е свързано с вашата или моята зона на комфорт. То не се оповава на еднаквостта и повтаряемостта, то е душата ти да бъде ЖИВА, в унисон с хората, които обичаме и живота. То е отвъд пределите на материята, то е различно от сигурност. То може да бъде конкретен човек, място или просто себедостатъчността, бйдейки себе си без маска.
В първия пост говорихме за маски. Всеки носи своята маска съзнателно или не. При някои е по-осезаема, при други не. Маската се сваля истински основно, когато сме насаме със себе си или пред един, максимум двама, любими човека в целия ни живот. Много хора дори не откриват този другиго, пред когото да я свалят изобщо.
Облекчението да се наплачем след тежък ден, облекчението да отидем на бокс след натрупания гняв, облекчението да изразим себе си и своите емоции след всичко през деня, седмицата, месецът, реално ни носят спокойствие, защото сме СЕБЕ СИ. Без маска, без преструвки, пози, преувеличения или престорена сила.
Спокойствието е да бъдеш точно такъв, какъвто си. Да бъдеш ОБИЧАН, заради това, което си с всички твои предимства и недостатъци. Спокойствието далеч не е свързано с ежедневието, то е в много тясна връзка с ЛЮБОВТА!
А вие спокойни ли сте?
Иванна с любов!
Спокойствието...
19.10.2018
Блог Постове