И чувстваш как сърцето ти от горящ, страстен, пламтящ източник на кръв и любов, в теб залинява, закърнява до точка на вледеняване. Месец след месец, година след година, след година. Това ли е да "порастваш"/"помъдряваш", си мислиш?
Така ли хората бавно, но сигурно се превръщат в камъни, в ходещи, дишащи, ядящи, задоволяващи най-първичните си нужди зомбита, в просто съществуващи роботи?
Не! Отказваш да повярваш, че някога ще бъдеш един от тях. Започваш да търсиш. Огънче, светлинка, под която да застанеш, за да разтопиш заформилият се лед. Да Виждаш и да Чуваш Живота!
Никой не бива да се примирява с усещане за вледенено сърце. Ледът се топи, при правилна температура, усещаш как отново започва да тупти и бавно, прогресивно усилва пулсът си и... ето го, започва да се разкрива. Подава се. Разкрива се на нова сметка, още по-готово да излезе наяве. Когато му е писнало от усещане за студ, за скованост, за безчувствие. То те подтиква да търсиш своето слънце, ходиш със сърцето напред, не с краката или с главата. Защото сърцето те прави истински, то и само то те превръща от кукла в истински Човек!
Не бива да се примиряваме с леда в себе си, противно на болшинството и новоналожените норми за "нормално". Ролята на леда е да успокои раните от тежките битки на сърцето, ледът отнема болката, подпомага възстановителния процес, но стоенето в лед прекалено дълго има и своите необратими рискове. Е, не е нормално да вледениш сърцето си завинаги и никога няма да бъде.
Някой би ме опровергал с думите, че: "за теб е по-добре!" И точно тук, в тази секунда, изричайки това, ще сбърка. Ще обрече себе си на духовна смърт. Ледът сковава сърцето, после се разпространява бавно, вледенявайки всичко по пътя си. Умираш бавно отвътре-навън и често дори не разбираш. Ледът стига и до съзнанието, завладява мозъкът ти.
Знаете какво е лед, нали?
Знаете какво е ледена покривка - тиха, спокойна, може би дори красива на глед, пекрасна картина да я гледаш на топло, заобиколен от топлината на любовта, на щастието, но бидейки там, в картината, ще забележиш колко статична и мъртва е, всъщност. Няма живот, само затишие. Тишината е като мъглата - оглушително стряскаща. Тишина, от която те побиват тръпки, не спокойствие. Онази, която често бих определила като предвестник на смъртта, смъртта на сърцето.
Всеки от нас е заставал на своя кръстопът, такива безброй в човешкия живот, но като този втори няма:
Да се бориш за сърцето си, не за вярванията си, не за някого, а за сърцето.
Или...
Да оставиш леда да го завладее, обличайки тази екзекуция в красивите доспехи на:" Така е по-добре за мен!".
И единственият най-важен въпрос:
Каква е цената?
Всички знаем отговорът тук - твърде висока. Цената е щастието на душата.
Иванна с любов!
Сърцето - лед и топлина
08.09.2019
Блог Постове