Поддаваме ли се прекалено на емоцията "агресия" и какво стои зад нея...
Що е то емоция?!
Замисляли ли сте се къде се корени и кои чувства провокират емоциите у човека? Аз - да и то многократно.
Често понятията “чувство” и “емоция” са взаимозаменяеми, но не и в контекста на тази статия. Тук под "чувство" аз визирам първоизточника, а емоцията е резултатът, който се поднася на света. Споменах ви в “Една история - един проект”, че започнах да анализирам всяка своя (и чужда) емоция в дълбочина. Какво се крие зад нея, кое чувство е водещото и се крие удобно, често замаскирано, зад противоположна нему емоция. Например, ние реагираме агресивно и нападателно, когато почувстваме страх, тъга, разочарование, болка, самота (това е инстинкт на подсъзнателно ниво).
Да… Оказва се, че доста често тези чувства са прикривани зад агресивно или потискано поведение.
В тази статия ще разгледаме агресивната доминираща форма на реакция като загатнем няколко основни житейски ситуации и разгледаме по-задълбочено най-елементарната сред тях. Например, излизате за работа, закъснявате, бързате, но човекът пред вас се движи (или кара), сякаш разполага с цялото време на света, а вие сте притиснати от времето или поне така го тълкувате от страната на човек под напрежение. В същото време човекът от другата страна е в спокойно състояние и реално кара (или се движи) съвсем разумно и в рамките на допустимото. Каква е вашата реакция? Клаксон. Ругатня. Ако сте мъж (жените не са изключение) може да се стигне и до физически сблъсък, нали? На мен ми се е случвало стотици пъти. От близо 9 години ми се налага и съм постоянно зад волана и многократно съм изпадала в подобни ситуации, провокиращи гняв и агресия у мен точно като при всеки един от вас. Защо?
Кой е виновен, че АЗ закъснявам?
Кой е отговорен, че ТИ бързаш и често обстоятелствата или собствената ти несъобразителност е довела до този резултат?
Кое чувство стои зад привидно агресивната ти реакция? Дали проблемът е в човека пред теб или в самия теб?
Вярвам, че всеки от нас, стига да поиска, може да бъде откровен пред себе си и да си отговори ЧЕСТНО на тези въпроси. Осъзнаването, че агресията прикрива личното ви чувство и усещане за безотговорност, слабост, уязвимост, оправдайки се с някой друг, е ключов момент за последващата ви реакция и отприщването или овладяването й. Агресията у вас ще отслабне, когато осъзнавате в какъв театър ви прави участник тя. НО, проблемът идва, че на вас ви харесва , приемате я , защото ви е удобна и бягате от реалната отговорност да поемете собствената си вина. Реално, обаче, вие сте една марионетка “в ръцете" на агресията. Често след това съжалявате, че сте я отприщили, нали?
Е, затова трябва да кажем “НЕ” на агресията и да й отнемем властта, която доброволно и даваме над нас. Да отслабим всяка възможност да черпи сили от нас, защото тя е именно онази пиявица, която ни изсмуква отвътре навън. Това дяволче, което ни подтиква да загубим контрол, да действаме безразсъдно, да изключим неокортекса (здравия разум) и да бъдем изцяло зависими от гнева. Физически и емоционално агресията ни изяжда и вместо да ни прави по-силни, тя ни прави в пъти по-раними и уязвими за последващите чувства и последствия, които ни връхлитат след нея. Най-често това е вина, вътрешно усещане за несправедливост и самобичуване. Нормално е и е човешко да проявиш емоции като гняв, яд, агресия (дори завист). Дори бих го нарекла инстинкт. Но вярвам, че инстинктите в 21-ви век трябва бъдат опознавани в дълбочина и прилагани справедливо, според ситуацията, съзнателно потискани, когато са просто ехото на една отминала епоха. Човешката еволюция достигна нов връх на АЗ-ът и себеопознаването. Време е да заемем мястото си като “съвременни хора”, на осъзнати личности, наместо първобитни хомосапиенси, наподобяващи животински вид.
В нашия случай на агресия на пътя, това е непознатият в колата пред теб, нали? Какво толкова? Ще мине и замине и няма да го видиш повече. Но в друг случай това е половинката до теб или детето ти, което с нищо не е предизвикало този гняв, който може да остави трайна следа у него и необратими последствия. Или може да бъде агресия към родителя/родителите ти, че не са ти дали начален старт в живота, какъвто ти би искал, но сам не можеш да си извоюваш мястото в света, което искаш и за да не признаеш пред себе си, че не си там, където ти се иска, най-лесно е да хвърлиш вината върху тях, бидейки гневен на тях.
Тези житейски примери заслужават задълбочен анализ, който ще направим като ги разгледаме поотделно в последващи статии.
Да реагираш агресивно се превръща в модел на поведение, криейки истината отзад. Всъщност, ние не заблуждаваме просто света, ние заблуждаваме себе си. Маската е агресия, тропаш с крак пред света, за да не поемеш собствената си отговорност пред него и да се почувстваш оголен и уязвим пред самия себе си.
Замисли се за някоя ситуация, в която си попадал наскоро и анализирай себе си отстрани. Какво би казал? Как би се самоопределил? Как ти би определил това поведение сега, когато си в състояние на покой?
Помните ли, когато в постът "Първата стъпка…" говорихме за страха? Е, страхът винаги е основата, над която надграждаме негативното чувство, а чувството "обличаме" в емоция, която проявяваме.
Страх от болка.
Страх от недооценяване.
Страх от уязвимост.
Страх от тъга.
Страх от предателство.
Страх от изоставяне.
Страх от подценяване.
Страх от самота.
Всички тези страхове са вътре в нас и ние отказваме да ги приемем, отказваме да повярваме, че те са част от всеки един от нас, но неминуемо всяка по-трудна житейска ситуация, през която преминаваме, оставя своя белег в душата ни. Перфорира страхът от повторение и изгражда предпазни стени, които да филтрират подобен развой на събитията отново. Ако е осъзнато, то е контролирано и е полезно, но когато не е... настъпва хаос и той бавно, но сигурно завладява живота ни отвътре-навън.
Когато ви идва да се развикате, да обидите, да наругаете, когото и да било, за миг спрете и се замислете над въпросите: Защо го правя? Какво седи зад моя гняв? Какво точно го провокира и заслужено ли ще отприщя агресията си спрямо другиго? И най-важното: Какво ще постигна?
Пробвайте! Ще видите колко по-осъзнато и контролирано ще проявявате емоциите си и колко добре ще се чувствате вие.
В последващи постове ще ви разкрия упражнения и тактики, които да прилагате, за да придобиете навик да контролирате и пречупвате негативните емоции, да погледнете позитивно и да излезете с положителното чувство, че сте овладели не просто ситуацията, а че сте овладели себе си! Чувството е прекрасно! Просто трябва практика и постоянство. Е, и желание, разбира се!
Иванна с любов!
