Погледнато реално не е ли всеки човек различен от другия? Индивидуален със своя цвят, начин на мислене, на вярвания, на възприемане на света, базирано нa неговия собствен извървян житейски път.
На база лични преживявания, рани, трудности, болки и щастливи мигове.
На база личната му история.
Защо сме така осъдителни към хора различни от нас?!
Във всякакви аспекти.
Язвителни сме към онова, което друг притежава, а ние не. Язвителни сме и тогава, когато ние го притежаваме, а другият не.
Няма значение дали липсващото/наличното е нещо, което харесваме или отхвърляме за себе си. То поначало е осъдено от нас, ЗАЩОТО е различно от кого?
От теб самия.
При животните, различията ги провокират да се респектират едно-друго и взаимно да се изучават с цел опознаване на природен "приятел" или "враг".
Но това, вероятно, към днешна дата е "под нивото" на съвременния човек.
Природните закони са такива, че различните могат да живеят в хармония. И всяко същество със своите различия, със своя "цвят", е строго приспособено към собственото му съществуване и оцеляване. Да го пази, да го "дегизира" под прикритие от врагове и същевременно да има всички необходими "приспособления" да привлича приятели, себеподобни от противоположния пол с цел размножаване.
Но ние,може би, сме над природата...
Кръговратът на живота, баланс или хармония в природата...
Както и да го назовем, истината е, че благодарение на това, животът на Земята продължава повече от 6 милиона години.
Човекът, в най-примитивната му форма, се появява приблизително преди толкова време. Бил е на дъното на хранителната верига.
Благодарение на еволюцията на човека през годините, ДНЕС ние заемаме своето челно място в йерархията на живота.
Снизходителни сме към останалите видове, дори жестоки.
Снизходителни сме и един към друг, дори жестоки И един към друг.
Защо?
Озадачаващо, нали?
Отговорът е прост.
ЗАЩОТО той/тя е различен от мен.
Защото изглежда различно.
Защото има различна ориентация.
Защото има различна ценностна система. Друг морал.
Защото е от друг социален "слой".
НО... Нали човекът е СЛОЖНО УСТРОЕН?! Нали се водим най-разумните същества измежду всички.
Какво ни прави ХОРА?
Това да приемаме, да изучаваме, разбираме и опознаваме различното, цветното, да задаваме въпроси, да търсим отговори, не е ли именно това част от човешката ни природа? Или е останало някъде назад в годините на развитие и еволюция (тъй като самовлюбено считаме, че повече няма накъде да се развием).
Бъди различен и уважавай различните.
Всеки от нас допринася за света и е приспособен към него по своему.
Кои сме ние, че да съдим другиго?
Кой си ти, за да съдиш мен и коя съм аз, за да съдя теб?
А защо вместо да се съдим не споделим своя опит и различност?
Защо не научим нещо един от друг и не допълним с ново или да доразвием вече налично собствено качество?
Защо да не бъдем по-цветни и по-добри?!
Недей да съдиш, помогни ми да те разбера, да видя цветовете в теб, подай ми ръка и аз ще ти отвърна със същото!
Не слагай черно-бели окови на сърцето си!
То носи в себе си много и различни цветове.
Позволи му да бъде различно и да "вижда" цветно, какъвто е и животът, каквито сме и ние - ЦВЕТНИ и РАЗЛИЧНИ!
