Отново се замислих за промяната. Този път за нея като такава в перспектива.
Всеки от нас претърпява промяна през годините, нали?
Гледайки познати, приятели, роднини и себе дори, стигам до заключението, че да - променяме се.
Едни към по-добро, а други към по-лошо. Но кой или какво е мерилото за това? Дали е към по-добро или към по-лошо.
Мерилото си само и единствено ти самият!
Ако тази промяна, наричана още зрялост, мъдрост, порастване, вдетиняване и всички останали нейни разновидности, ти носи мир, спокойствие и себеосъзнатост, тогава да - тя със сигурност е добра за теб.
Но... винаги има и едно “НО”, нали?
Ако промяната е в разрез с разбиранията за положителна такава на твои близки, любими хора, тогава какво?
Стигаш до конфликт на интереси. Собствените си и чуждите.
Образно казано, нали разбирате.
Същият конфликт си спомням в пубертета, младежките години, когато търсиш и опознаваш себе си в различни светлини. Разбира се, част от тях са неугледни за околните, понякога дори за теб самия. Но чрез тях, неминуемо откриваш своята същност. Благодарение на собствените си разочарования, не на тези на околните. Собствените ти принципи, разбирания, съвест, морал и ценности са онези бутончета, които генерират твоята тъга и усещане за разочарование от някоя хвърлена твоя дума, постъпка, дори светлина, в която си се показал и считаш за непасваща на истинското ти аз.
Ние се променяме според собствените си разбирания за добро и лошо, не според тези на околните. Собствената ти гузна съвест индикира, че си сбъркал, че си постъпил неправилно, не “съседа”, който те е “наругал”. Образно казано, нали разбирате.
Оставяйки тези спомени назад във времето, нека се прехвърлим в периодите след това. Нима нещата толкова са се изменили? Нима не допускаме грешки в зрелите си години? Или сме застраховани от това да се променим на 30,40,50 години?Нима няма разочарования, борби, опознаване на собствените ни граници и самите себе си в различни и нови житейски ситуации?
Някой някога ми каза нещо, което остана в главата ми завинаги:
“Единственото сигурно нещо в този живот е промяната”. Казаното беше право в десятката.
Животът е цветен, пъстър, динамичен, поднася ни различни чудатости, изненади, възходи и падения. Промяната е задължителна, за да оцелеем. Да съхраним себе си.
Вероятно, много от вас ще изброят неща, които са константни в човешкия живот. Повярвайте, аз също не бях от хората, които прегръщат идеи за драстични промени, много радушно. Омекваха ми краката, светът ми се разлюляваше под тях. Особено, когато си намерил щастието си и зоната на максимален комфорт. И поредното НО е, че никога не знаеш какво ти е подготвила съдбата, а това как ще го приемеш зависи от твоята нагласа към промяната. Дали я приемаш с трепет, може би лек страх, но силно любопитство какво предстои или позволяваш на вцепеняващия страх да те о(с)кове, дори земята да се разтвори под теб и да те “изяде”.
За себе си, аз избрах първото преди много години. Но и още толкова години ми отне да преобърна изцяло нагласата си и да го повярвам, не просто да го казвам. Почти стигнах. Това ми помогна да се преродя.
Промяната е избор (и не съвсем). Тя е константата в живота.
Променят се обстоятелства, животи, променят се чувства, променят се и хора. Точно така, всеки от нас претърпява промяна. И не една в живота си. Съгласни сте, нали?
Променяме се постоянно. Неусетно, ала задължително!
Промяната винаги е освежаваща, да - плашеща, но е глътка свеж въздух в застоялата стая. Дъждеца в пустинята, огънят в студената зимна вечер.
Промяната е задължителен избор. Тя е онова, което ни движи нанякъде. Напред или назад, избираш си ти, избирам и аз!
Иванна с любов!
Промяната... избор или задължение
20.03.2019
Uncategorised