Това е един проект, зародил се в главата ми преди време, останал там като нещо неопределено, което в годините, през които опознавах себе си, ставаше все по-изчистен, все по-ясен и подреден. И така до ДНЕС, когато вече e готов да направи своя „дебют“.
Нека ви запозная със своята история и любовта ми към психологията, живота и не само…
Любовта ми към психологията е път, по който упорито съм вървяла от дете. Отне ми 25 години време, за да стигна до онова ниво на себеопознаване, чрез което образът на психологията, като наука, да се изчисти така ясно в съзнанието ми. Нали знаете, когато една картина в главата ви е много мъглива, неясна, размазана, но въпреки това, заема внушително място. Щрихите й са ясно очертани, бегло долавяте идеята й, ала детайлите и образите, дори цветовете, се размиват. Е, такъв беше и моят път към психологията. Постепенно излишното се изчисти, а останалото се превърна в призвание.
Хората казват, че никога не е късно да откриеш своето “нещо” в живота. Но за да го направиш, първо трябва да извървиш дългия и трънлив път към откровеното себеопознаване. Не е лесно, особено при наличието на постоянно обливащото ни чуждо мнение, очаквания и амбиции, милионите канали за информация, различните гледни точки и така нататък. Затова започнах внимателно да анализирам всяка емоция, която ме изпълваше във всяка една отделна ситуация, независимо дали бе положителна или негативна такава. Започнах своето търсене на себе си, на истинското си АЗ, осъзнато и откровено.
Връщайки се назад във времето и правейки “дисекция” на миналото си, успях да си дам сметка, че още в най-крехка детска възраст съм имала своите насоки да разбера моето “нещо".
- От малка обичам и мога с часове да говоря с приятелите си за техните отношения, връзки и проблеми, да анализираме заедно хора и ситуации, да им давам своята гледна точка за техните проблеми за това какво и как мисля, че трябва да направят, за да се почувстват по-добре, да изградят пълноценни отношения и да се реализират в живота. И знаете ли кое е най-странното? - Макар и дете, бях изключително точна в преценките и интуицията си;
- Обожавах (и все още това е факт) да "разглеждам" хората, дори да ги изпитвам, задавайки им различни въпроси за това какви са всъщност, какви са проблемите, емоциите и житейските им ситуации, направили ги такива, каквито са днес, но най-вече, какво стои зад привидната "маска", която всеки от нас, съзнателно или не, носи;
- Изпитвам силна емпатия към всеки, изпаднал в затруднение или беда, с ясното съзнание, че повечето от бедите идват именно от непознаването и недооценяването на самия себе си или често пъти от неправилно изтълкувана ситуация;
- Притежавам силно изразеното желание да помогна, дарявайки усмивка на човек, който е загубил своята;
- Винаги ме е интересувала ИСТОРИЯТА зад всяко същество и разбрах!
По-красноречив знак от ЛЮБОВТА да достигам и да комуникирам с душите и сърцата на хората, да им помагам в откриването на корена на техните проблеми и разрешаването на житейски въпроси, е излишно да търся.
Любовта към живота оставих на второ място, но не и по важност, защото двете са взаимосвързани. Едното е в следствие на другото, а целият процес започва отвътре навън. Истината е, че реално всеки от нас трябва да подреди собствения си свят и да изпитва удоволствие, самодостатъчност и любов към същестуването и "АЗ-ът" си, преди да може да бъде пълноценен за другите и да изпитва любов към живота генерално.
Искрицата на животa също е нещо, което аз винаги съм носила и което всеки от нас притежава, но просто искрица не е достатъчна. Тя затова е "искрица", предпоставка е за "пламък". Както аз, така и много други хора преоткриват искрицата, за да запалят истинския ПЛАМЪК на живота в даден етап от съществуването си, а може би това е постоянен процес през определен интервал от време за всеки от нас. Така любовта към живота преоткрих, когато започнах да пътувам интензивно, когато отворих сърцето си за нови хоризонти, преживявания, хора. Когато започнах да се предизвиквам, да излизам любопитна от зоната си на комфорт, започнах да се наслаждавам на всичко около себе си, независимо от това колко незначително изглежда то. Например, една сутрин, пътувайки в колата на път за работа, аз се усмихнах на слънчицето, което огряваше пътя пред мен и игриво стопляше лицето ми. Да, то играеше с мен и аз отвръщам на неговия флирт с усмивка и искрено задоволство от мига. Тези мигове започнаха да зачестяват и да влияят на настроението и нагласата ми към заобикалящия ме свят. Чувствах се щастлива, чувствах се добре! Създадох си навик да гледам позитивно на света около себе си. Случваше се постепенно, поетапно и най-важното - осъзнато!
Да съзнаваш какъв човек си ти, какво искаш от живота, кое те кара да се чувстваш пълноценен и кое не, е богатство и като за всяко друго такова или трябва да положим много усилия, за да го придобием, или да отделим необходимото време, за да го преоткрием в себе си.
Добре дошли в "Иванна Андонова - за психологията и любовта към живота"!
